.
gg


Картата ще бъде активна скоро  

Продължи

2111681388.jpg

Тервел Пулев: Навсякъде около нас може да е по-чисто

Спортистът възпитава синовете си по примера на баща си - с любов. Патриот е, за да им остави по-хубава България. Той вече е един от най-популярните спортисти, но си е също толкова земен и откровен, какъвто беше преди години, когато спечели олимпийския си медал и разговарях за пръв път с него. Толкова е убедителен в думите си, че няма как да не му повярваш - неговата отговорна позиция за всичко в страната идва от сърцето. Така в. „Всичко за семейството“ представи Тервел Пулев в специално интервю, който тази година е сред посланиците на кампанията „Да изчистим България заедно“. 

2111681380.jpg

Защо реши да подкрепи най-мащабната доброволческа инициатива в България, която тази година ще се проведе на 15 септември, как възпитава децата си в отношение към чистотата и какво му предстои в личен и професионален план:

- Защо реши да станеш лице на кампанията на bTV "Да изчистим България заедно"?

- Не мислих много, преди да приема. Защото е пълно с боклуци за чистене по градинките, по тротоарите, по улиците. Навсякъде около нас може да е по-чисто.

- Имаш възможност да сравняваш по-мръсно ли е тук, отколкото по света?

- Да, сравнявам винаги чистотата. Примерно, когато се върнах в София от Чикаго, бях малко шокиран. В Чикаго е наистина много чисто. На път от летището тръгнахме по бул. "Цариградско шосе ". Видя ми се все едно има тонове кал по ъглите до бордюрите.

- Кой трябва да научи децата на отношение към чистотата, към природата, към страната ни?

- За мен това е работа на родителите, от тях започва всичко. Тяхна отговорност е да възпитат децата си във всички насоки. Едно от важните неща е да имат лична хигиена и да почистват след себе си. Първо да ги научат да го правят вкъщи, след това ще си създадат навик и ще го правят на всяко едно място, където и да са. Но в тази посока трябва да работят и в яслите, в детските градини, в училище. Грижата за децата е на родителите, но и на обществото. Без комплексно отношение едното ще руши създаденото от другите.

- Вие с Диана на какво учите синовете си?

Доста сме педантични с Диана именно в научаването на тези навици. Настояваме Калоян да знае задълженията си у дома. На това ще учим и Аспарух, като поотрасне.

- Често отсъстваш, това кара ли те да ги глезиш повече?

- Не бих казал, че отсъствам много от дома. Точно заради семейството основно тренирам в София, а мачовете са уикендите. След това пак съм с децата и Диана. Калоян го отгледах с малки изключения съвсем сам. Тогава Диана играеше в чужбина и аз смятам, че се справих добре, главно с помощта на мой приятел и сестра ми Виктория.

- Мисля си, че си доста строг баща.

- За строг не знам. Рядко ми се налага да повиша тон.Калоян е много изпълнителен, а Аспарух има някакъв магнетичен чар и не мога дори да го накажа някой път, ако има за какво.

2111681353.jpg

- Почиваш ли в момента или тренираш?

- На подготвителен спортен лагер съм. Тренирам, но не за конкретна среща. Нямам още определена дата за следващия мач.

- Защо стартира малко късно професионалната си кариера?

- Имах и по-рано желание за професионален бокс, но стечението на обстоятелствата малко не беше удобно за тази нова насока. Сега, като се замисля, може би е било за добро.

- Каква е целта, която ще преследваш в предстоящите срещи?

- Голямата цел е да стигна максимално далече в професионалния бокс. Като краткосрочна цел сме си поставили с екипа ми титла на Европейския съюз, а после защо не и на Европа.

- Колко дълъг е пътят до световната титла, кога може да се стигне до мач за нея?

- Предполагам, че е дълъг и труден пътя. Доказва го фактът, че досега не е имало българин световен шампион в една от големите версии. Много е сложна системата и все още трудно се ориентирам в нея и аз. Затова са мениджърите.

-11 победи от 11 мача, коя беше най-значима за теб?

- Нивото на успеха се определя от нивото на съперниците на ринга. Най-значимите боксьори, с които играх, са Арьом Редко от Украйна и Валери Брудов от Русия. Смятам, че щом съм ги победил, съм подходил сериозно, потрудили сме се с моя треньор здраво. И така не съм дал шанс на моите противници да покажат нищо особено. Но със сигурност занапред, колкото повече се приближавам до мач за титла, ще става все по-трудно.

- Доколко ти помага опитът на Кубрат, той е минал преди теб по този път?

- Опитът на Кубрат е ценен. Той е и психолог, може с един поглед да прецени ситуацията и да даде адекватно мнение. Въпреки това аз се качвам сам в ринга. Отделно ние с Курбат сме различни, най-вече като психика и оттам и като стил на боксиране. Това е от значение, когато се прави тактиката за мача.

2111681354.jpg

- По-трудно ли е за българин да пробие на професионалния ринг?

- Разбира се, има значение откъде идваш. Профи боксът е преди всички шоу бизнес. Финансовата страна е много важна. Когато произлизаш от по-голяма държава, с повече жители, икономически силна, идват интересите от телевизиите, от гледаемостта, от билетите, от всяко едно нещо. И тогава ти си атрактивен като боксьор. Реално България какво може да предложи с милион и половина пенсионери, 1-2 милиона цигани? Трудоспособното население колко е? Това е числото, което обяснява колко е трудно на български боксьор да пробие на професионалния ринг. Какъв да е интересът към него, когато той не би донесъл нужните приходи за всички страни, които са част от даден мач.

- Кое е най-трудното в една толкова дълга спортна кариера?

- Рядко срещан въпрос, защото ми се налага да се замисля, за да отговоря. Смятам, че една кариера е преди всичко начин на мислене. А не толкова усилието, което трябва да положим, за да отидем всеки ден на тренировка и да се трудим здраво там. Ако не обичаме това, което правим, няма как да сме на ниво.

- Не писва ли все да си на режим, все на тренировки?

- Наистина не е лесно, но трудностите и стремежът да ги преодоляваме ни крепят. Все пак промяната на целите от олимпийски (аматьорски) към професионалния ринг помага да ми е интересно това, което правя.

- Не че разбирам от бокс, но има ли вариант да излезеш на ринга срещу Кубрат?

- О, такава опция няма. Няма как да мина в тежка категория, където е брат ми. Не съм достатъчно висок и тежък.

- Двамата събирате българските общности в залите по света, помага ли подкрепата им?

- Събираме българите в залите, но ми правят силно впечатление случайните хора, които срещам всеки ден. Как те показват уважението си.

Винаги се заслушвам точно какво ми казват. Чувам всяка дума, която употребяват. Така разбирам какво съм аз в техните очи. И чувството е уникално. Заради това чувство си струват всички усилия толкова години.

- Защо решихте с Кубрат да направите своя зала?

- По този начин сме се легитимирали пред обществото - с бокса. Той ни е дал на нас основа, възпитание, изградил ни е като хора. Редно е всичко това да бъде върнато обратно на хората. Също така и защото след нас какво... Нека да имаме и последователи. Нека да има млади хора, нека да им се предоставят условията за развитие, нека да имат примера, който да следват. Защо всичко да свършва? Ние не сме вечни. Ще дойде момент, в който да трябва да си сменим посоката в живота. Това е съвсем естествено развитие. Затова и ние го приехме като задължение да играем тази роля. Но аз не съм треньор и нямам такава амбиция. Това е трудна професия, за която трябва да си призван. С децата в нашата зала всеки ден работят треньори.

- Колко деца тренират при вас?

- Бройката не е толкова важна. Според мен, а и не само според мен, изземваме функцията на вече тотално занемарения час по физическо. Треньорите констатират, че децата са много некоординирани, че трудно се работи с тях, дисциплината е много слаба. Реално се създават основни навици, а не високо спортно майсторство. Децата, които се състезават, имат успехи и са перспективни, са единици. Не се самозалъгваме, ние сме реалисти. Така че бройката не е толкова важна. Смятам, че сме предоставили възможности и поле за изява на много деца.

2111681379.jpg

- То това не е малко, трябва някъде да се срещнат със спорта.

- За съжаление наистина системата отпреди години я няма. Часът по физическо е свободен час.

- Какво ще им даде боксът на децата?

- Боксът и като цяло бойните спортове са по-различни, защото са индивидуални. Няма по-пряка конфронтация в спорта. Ако вземем например игрите - футбол, волейбол, баскетбол, там можеш да изгубиш мача с голяма разлика, после отиваш под душа, изкъпваш се и си тръгваш. Докато в бойните спортове залагаш себе си, залагаш здравето си и собствения си живот в играта, защото може да бъдеш контузен, може да претърпиш тежка загуба, от която ще те боли. И ще е реална болка. Това нещо влияе на психиката, калява те, правите по-силен, ако преодолееш ситуацията. Бойните спортове изграждат истински хора не само за спорта, а и за живота.

- Все повече жени започнаха да се занимават с бокс, може ли той да е и фитнес?

- Разбира се. Боксът е много комплексен спорт, участва цялото тяло. Дамите са го разбрали и еманципацията е в пълен ход.
Възползват се, тренират наравно с мъжете. Това е една от хубавите страни жените да са наравно с мъжете във всяко едно отношение. И ние в центъра виждаме колко са редовни, колко много тренират. Усетили са от личния си опит ефекта от бокса.

- Защо жените печелят толкова медали, а при мъжете ги няма вече? Конкуренцията ли е по-слаба при тях?

- Не, женският бокс набра сила и се разви много. Има много сериозна конкуренция, не е като преди 10-ина години. По-скоро мъжкият бокс не върви добре, въпреки че някой може да ми се разсърди за тези думи. И на този фон женският изпъква. Трябва да им се отдаде чест на момичетата. Мисля, че това е и в другите спортове. Виж статистиката откъде идват медалите ни от големи първенства и на двете последни олимпиади. Не е само в бокса, така е и в борбата, в леката атлетика.

- Добре де, откъде идва това, по-упорити ли са жените?

- Винаги съм твърдял, че жената с нищо не отстъпва на мъжа. Даже тя е по-силният пол. Няма никакво съдържание в думите, че били слабият пол. Така че това също спомага жените да са по-успешни в спорта.

- Би ли дал синовете си на бокса?

- Калоян започна да тренира любителски бокс. Преди това играеше футбол и забелязахме леко колебание в единоборствата. Смятаме, че му е нужен боксът, за да разбере, че футболът е просто игра и трябва да е по-смел и уверен. В ъзможно е да има качества и да му хареса да остане на ринга. Аспарух пък е доста смел. Даже ни изглежда нездравословно смел.
Нищо чудно това дете да спортува боен спорт в бъдеще, но все още е много малък, за да тренира.

- Ти дърпал ли си се някога на избора на баща си да тренираш бокс?

- Баща ми винаги разказваше с възхищение за бокса и боксьорите. Не помня да съм имал други цели или мечти. Може би имах желание да стана юрист. Радвам се, че и тази мечта ми се осъществи.

- До каква степен възпитанието в детството ви се отрази на характера като хора?

- Огромно значение има. Ако се хванем за добре познатите клишета за първите седем години и как битието определя съзнанието, те са си много важни. Народът неслучайно ги е казал. Ние сме гледани по отличен начин. Получавали сме непрекъснатото внимание от баща ни, гледал ни е с любов, с огромно желание и кеф. Отдал ни се е. И майка ни, разбира се, но по-рано я загубихме. И тази отговорност остана върху баща ни. Той пък е бил на мястото си, винаги ни е давал възможно най-добрия пример. Цялата си енергия е вложил в семейството си и в децата. Как да не му се получават нещата! Той си е гледал семенцата как поникват, говорил им е с любов и те са израснали здрави. Толкова е просто, че няма накъде.

- Предаваш ли го сега ти това на децата си?

- Толкова е красноречив примерът на баща ми, че нямам основание да не го следвам. Надявам се, че и аз съм плътно до и зад децата си, давам им правилния пример. Старая се наистина да не изпускам никой етап от тяхното развитие, да им дам всичко, което мога да им дам.

- А това ваше прословуто патриотично възпитание паралелно ли вървеше?

- Много е просто. Както обичаш рода си, семейството си, това, от което произлизаш, така обичаш и България, нали от нея идваш. Как да не си патриот! Не говоря обаче за патриотарство, да ги разграничаваме двете неща. Нито съм изкарал пари от това, нито някаква конкретна пряка облага имам. Гоня облага моите деца да растат в по-хубава обстановка. Да не говорим за патриоти и политици, които нямат деца или имат едно и са го изпратили някъде в чужбина да учи.
Малко са ми интересни такива патриоти, които се бият в гърдите, но за няколко милиона са готови да си продадат "златния палец", правейки кворум в парламента. Има леко противоречие. Едно е да говориш, друго е да покриваш с дела думите си.

- Какво те изкарва от релси и те прави гневен към политиците?

- Съществува очевидна и доказана зависимост между суверенитета на държавата и нейното демографско и икономическо развитие. При липса на национален суверенитет държавата е икономически разорена, срината демографски и върви към разпад. Всички утопии за демографски ръст, икономическо развитие и социален просперитет са поредната измама за населението.

- Би ли влязъл в политиката?

- Не знам. Не искам да казвам нито да, нито не. Всички зависи от условия, от ситуация. Принципно нямам никакви такива намерения. Чувствам се добре, да не чуе дяволът. Имам деца, семейство, здрав съм. Защо да си нарушавам спокойствието, това ми е предостатъчно. Но ако в някой момент съм нужен и трябва да помогна някъде - защо не. Нямам нужда да се облагодетелствам от политиката. Което ми трябва, го имам, че даже и отгоре.

- Как се опази от заразата на парите?

- Нямам представа. Може да е начин на мислене. Дружа с хората, с които съм пораснал от дете. Това ми помага. Другото са тренировките. Когато минаваш през екстремни условия, ти се облагородяваш. Нямаш много-много време да излезеш на улицата, да те потупват по рамото ида ти казват колко си голям. Когато излезеш от един мач, имаш малка почивка и пак се завърта цикълът от начало, и пак си в залата да тренираш.

2111681356.jpg

- Имало ли е моменти, в които на Диана й е писвало и е искала да спреш?

- Тя също е професионален спортист, как да й писне. Тя е човекът, който най-добре може да ме разбере. Няма нужда да й обяснявам дори. Наистина това, че сме от една гилдия, ни помага да се разбираме по-добре. Споделяме много и се съветваме един друг.

- Наистина ли бас ви събра?

- Ние се познавахме, но се хванахме на бас - който го загуби, да целуне другия. Така че вече май бяхме показали, че имаме симпатии един към друг. А, да допълня - Диана загуби баса. (Смее се)

- Искате трето дете, но не и сватба. Защо подписът не ви е важен?

- Вие ми кажете какво ще промени един подпис в нашите отношения?! Има една приказка, която казва всичко: Не разваляйте хубавото вино с вода и не разваляйте любовта с брак!

- Кой от двамата прави повече компромиси?

- И двамата правим компромиси, но аз от Диана не мога да се оплача. Тя е перфектна и се справя отлично във всичко.

- Продължава ли да играе?

- Играе. Този сезон изкара в ЦСКА, но нивото е наистина трагично. Според мен не й се налага и да се изпоти малко. Говорим си за по-голям отбор в чужбина, но пък с двете деца е трудно. Аспарух става на две годинки, Калоян ще е четвърти клас и ще трябва да смени училището. Не е толкова просто като преди, когато нямахме деца или имахме само едно. Трябва да отидем всички заедно. Аз съм зад нея плътно, искам тя да играе, да се чувства пълноценна, да е щастлива.

- Май за Тервел семейството е най-важно?

- За мен семейството е преди кариерата. Кариерата е до време, а семейството е за цял живот и е смисълът на живота. Децата, предаването на щафетата.

  •  
  •